Живея със семейството си в гр.Варна, но мечтата ми е да пътувам из различни места в страната и извън нея, за да превърна всички невероятни пейзажи, които чакат да бъдат открити, в заден фон, върху който да разказвам човешки истории. Надявам се следващата да бъде ваша!

Вярвам, че едно от нещата, което ще запази и увеличи своята стойност в бъдеще, е истината. Хората ще бъдат жадни за неподправеното ни същество, без преструвки, филтри, без хаштаг и изкуствено генерирано съдържание. Личната ни история е това, което ще запази непокътната нашата идентичност и ще носи отличителните ни белези в морето от цвят и информация.

Моята мисия като фотограф е да насоча усилията си към откриване на тази сърцевина на човешкото същество и щом достигна до нея да я извадя наяве и да я превърна в реликва, неподвластна на времето и технологиите.

За мен кърменето е пътят, който личната история, първоначално моята, а след това тази на всяка една майка, която снимах, придаде дълбочина и интимност на снимките, които правя, отведе ме в един свят на безвремие, където децата винаги остават деца, а ние – техните закрилници.

Трансформацията от жена в майка е съпътствана не само с радостта от новия живот. Тя носи и много загуби – съня, спокойствието, времето за нас самите, децата ни довеждат до предели на нашата същност, за които преди не сме и подозирали, че съществуват; тестват ежеминутно способността ни за самоконтрол и овладяване на емоциите и често ни превръщат в някакво ново същество, което е забравило колко е прекрасно и могъщо.

Майките трябва да бъдат извадени от ролята си на домакини и да им бъде върната женствеността. Те имат нужда да усетят, че след раждането отново са желани и красиви и аз като фотограф мога да видя и уловя истинската им същност, скрита под очите, носещи безбройни безсънни нощи, под ръцете им, чиито изпъкнали вени обработвам, за да скрия неуморните грижи, под гърдите им, загубили еластичността и невиността си, под схванатите рамене, понесли отгоре си цялата тежест на битието.

И тук идва деликатната тема за възрастта на кърмените деца. Всеки би се умилил пред снимка на майка, която кърми своето малко бебе. Но как би реагирало обществото, ако бебето е вече двегодишно? Аз знам какво е хората да питат с недоумение „Ама ти още ли го кърмиш?“, защото съм извървяла този път и това е тайната, която ми позволява да навляза в интимното пространство на жените, които снимам, да ги накарам да се отворят и разкрият пред мен, да съблекат не само дрехата, но и угризенията, които изпитват пред останалия свят. Защото те знаят, че ще бъдат приети без да са съдени, ще бъдат подкрепени без да има нужда да доказват нещо някому, ще бъдат обичани, защото са избрали в своя път, пътя на майчинството да следват сърцето си.